В исторически план село Гривица не запазва постоянно сегашното си наименование, а го променя на няколко пъти през годините. Местността Езерото е точното разположение на населеното място непосредствено след завладяването на страната от османските поробители. В сравнение със сега, селото се намирало в посока юг, а за преместването има основателна причина. Тя е свързана с пряката опасност за живота и здравето на местните жители, които усещат върху гърба си ударите от разразила се чумна епидемия. По-нататък историята на селото в периода на османското робство продължава да е интересна и касае пряко военните началници на турската армия. Поради завладяване на територии, те са награждавани с цели земни площи от селото. Това важи не само за нашата страна, но и за държавите на територията на Балканския п-ов. Освен земите, военните се превръщат в еднолични господари и на хората и техните собствености. В това число влизат домашни животни, както и имоти.
Два града – Славяново и Тръстеник – попадат под ударите на точно този закон, като и двете населени места се намират сравнително близо до Гривица. Тръстеник е всъщност и името на спахията, оказал се собственик на цялата тази територия. Селото се управлява от човек, който освен положение на спахия, има страст към още две странични занимания. Те до голяма степен са по-присъщи на обикновените селяни, става дума за пчеларство и гълъбарство. На по-късен етап по време на управлението си спахията успява да изгради както пчеларник, така и гълъбарник за отглеждане и развъждане. Двата обекта се намират в местността Рогулци, която е много близо спрямо сегашното местоположение на населеното място. Сивите гълъби явно са любими на Тръстеник, а тази порода става известна и с името гривяци. Това става причина за днешното име на селото да се избере именно това, което знаем, а преди това е наричано още Гривици. Земеделието и скотовъдството се запазват като двата основни поминъка на мирното население. Благодарение на тях е осигурявана прехрана за семействата. В селото има само една местност с типично турско име, всички останали запазват българските си наименования. Изключението е местността Голям Орман, като няма данни в нея да се намира важен обект или забележителност.
Селото не само не е подминато от решителните военни действия в периода 1877-78-ма година, от които зависи освобождаването на страната. Именно на негова територия стават някои от най-кръвопролитните борби за надмощие между руските и турските войски. Близостта на селото с Плевен го прави лесна и удобна мишена ако не за друго, то поне за отправна точка към територията на града. Много войници на страната на русите и българите дават живота си по време на борбата, но несъмнено най-голям е броят на жертвите сред редиците на румънската армия. Запазени са изключително добре останки от военни укрепления и съоръжения, които се считат като местни забележителности с историческо значение. В онлайн пространството може да се намери страница на фенове на селото в една от най-големите социални мрежи – Фейсбук. Тя е известна като група на с. Гривица във Фейсбук и е достъпна за разглеждане от всеки потребител.
